21.10. ГолготаБеше мълчание мъжко и ръбесто,нервно, ядосано, нетърпеливо.Сгънах го с дрехите и го преглътнахв тъмното, бавно и предпазливо. Дразни ме всичко – усмивката, погледа.Той – вариация на свободата.Гладно, нахално, зъбите търсехаябълка – от ръката му. Лъгах небрежно и без усилие,дълго, предзимно и некрасиво.Синьо по шията, черно по ъглите,а на върха на езика – горчиво. Лъскава…
20.10. В утробата на своето мълчание въглен ти остави да ме топли. Той растеше като стенещо признание – оловно тегнещо, изваяно от кости. И сякаш димеше безмълвно кладата, която в мен запали. Ти знаеше, че няма да покълне, но криле ми даде, за да ме пазят. Целуни ме, за да се скрия пак в утробата…
19.10. Отдавна всичко е изнесеноот стаята на любовта.Плющят парцалите на миналотопо бездиханно сивата стенабез памет за друг цвят без завет… Саня Табакова
18.10. И сякаш времето беше притихналона моменти, като гледан филм,на някак си малки епизодии чудех се дали сърцето ми е спряло.Дали тази картина, някак си вечна,ще остане такава до края? Моника Желязкова
17.10. Бързаш. Рискуваш да изчезне всичко и да не се срещнем със звездите. Още не си изживял приключенията на онова далечно момче, не си вдъхнал невидимото съществено на неговата роза. Няма да позволя никога да се сбогуваш с нея. Само не ме пускай. Стискай ме здраво. Аз съм само твой. Твоят живот. Рано е. Нека…
16.10. БЕЗ ТЕБ Проклето да е всяко утро, което във деня ме връща … Леглото ни остава празно и празна цялата ни къща. Проклети да са всички нощибез нашите тела изгрели … Без тебе дните ми са лоши,а нощите ми – черно-бели. Без теб луната не сияе, без тебе утрото е мрачно… Душата ми покой…
15.10. Светлината мие ръцете си. Докосва повърхността на водния трепет. Потъва към подредените фуги и рисува вълни върху плочки. Липсва камъчето, с което играем на дама, когато водата се оттегляв спомен. Мистерия Вечна
14.10. Разрязаха сърцето ми на две като ей тоя часовник. Все не ми остава време да се организирам и да пробвам да го залепя ли, да го сглобя ли някак… Затова така си тупти, разрязано през средата, тиктака си отворено. Виждат се пълните артерии, лъскавите вени, зъбни колеца, стрелки, механизми и винтчета, всичко е на…
13.10. Един човек ми скова къща, но птичата ми душа няма дом. Днес е плачещо ранено крило, утре е песен за сбогом. Диана Димитрова
12.10. Синът Божи направил чудо с две риби и пет хляба… Ще нахраня сърцето ти с любов.Ще отбележа с чертичка всеки миг от нашето битие.Ще се стопя в точка.И ще изчезна… За мен остава окото на третата риба, за да те виждам.И да мълча… Ив-Ана Драгомирова
