Таня Тодорова
21.10. ГолготаБеше мълчание мъжко и ръбесто,нервно, ядосано, нетърпеливо.Сгънах го с дрехите и го преглътнахв тъмното, бавно и предпазливо. Дразни ме всичко – усмивката, погледа.Той – вариация на свободата.Гладно, нахално, зъбите търсехаябълка – от ръката му. Лъгах небрежно и без усилие,дълго, предзимно и некрасиво.Синьо по шията, черно по ъглите,а на върха на езика – горчиво. Лъскава…