16.10. БЕЗ ТЕБ
Проклето да е всяко утро,
което във деня ме връща …
Леглото ни остава празно
и празна цялата ни къща.
Проклети да са всички нощи
без нашите тела изгрели …
Без тебе дните ми са лоши,
а нощите ми – черно-бели.
Без теб луната не сияе,
без тебе утрото е мрачно…
Душата ми покой не знае.
В сърцето ми направо – страшно.
Проклети всичките минути,
без тебе дето отминават.
Във тъмното, които будят
и в празна къща ме оставят.
София Милева
