31.12. БОХЕМ Бившите решенияЗнам изяждат празнотоЗнам на цветаЗнам„Помогни ми“Не не означаваНе да ми помогнешНЕкогато съм на кръста скрил си кръвта по киткитескрил си наивните белези зад гърба начуждата мъжественост и мисе усмихваш само с пъп, защото епо-уютно Кръвта тиВсичко ще започнеВсичко да се съсирваВсичконо контролътТочка върху процесаТочка не е свободаТочкаи краят никога не означаваКРАЙ ЛЕА
30.12. Обичах те и те обичам с цялата си непокварена и чиста като капчица роса душа. Но ти реши, че туй е пак шега. За тебе бях поредната жена за забавления и грях. И ето, че съдбата ми показва пак средния си пръст а ти………………………….. ти ме въвлече не в в триъгълник любовен а с…
29.12. ако дърветата са хораако клоните са ръцете имлистата – дланитеи линиите на това листоса линиите на живота ми бих преминала през всички бури и сезониза да разбера…за да намеря…за да стигна… но сега е сезонътна мълчанието и аз просто стояи се взирамвъв всичкикриволичещи пътища Павлина Соколова
28.12. Градско напрегнато хайку геометрията на града растер на напрежение – структура на злото разчленено дърво – – истината-красота е извън границите на града Ваня Вълкова
27.12. На дъното Достигнах дъното на водовъртеж.В тъмнина от думи неизречени,улових тънка нишка светлинаи тръгнах да се търся,по стъпала от благодарност.Защото съм невидима…Ще се видя единствено в очите ти. Но ти не трябва да се обръщаш назад. Йорданка Рашкова
26.12. Някоя – никоя, бях или съм, пламък ефирен или звезден сън.Спомен, мечтание, всичко в едно.Миг разстояние, бяло сребро.Временно стихнала в колапс, преди Големият взрив да се появи. Пълна с потенции – грях и екстаз. Святкащи мълнии – мъглявина и звезден прах!!! Антоанета Стоименова
25.12. Вървиш по път залян от мечти. Гледаш хора… зли, добри. Спомен, пролука от детските дни. Кога успя детството да изгори? Седнах на тротоара отчаян, самотен. Изведнъж забелязах надпис страхотен “ Стани и следвай своите мечти! „ Валерия Георгиева
24.12. ЖивотътРаждаш се, растеш и хубавееш. Красива си. Всички те заглеждат и искат да те откъснат. В най-добрия случай, ти избираш в чии ръце да паднеш. Двама сте и сте щастливи. После идва зрелостта. Появява се незабележимо, с котешки стъпки и ти забелязваш следите на старостта, но все още ставаш. Просто зависи от гледната точка.…
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
