14.10. Разрязаха сърцето ми на две като ей тоя часовник.
Все не ми остава време да се организирам и да пробвам да го залепя ли, да го сглобя ли някак…
Затова така си тупти, разрязано през средата, тиктака си отворено. Виждат се пълните артерии, лъскавите вени, зъбни колеца, стрелки, механизми и винтчета, всичко е на показ.
Минават хора, гледат ми сърцето и цъкат и те като него. Един даже така се впечатли, че го нарисува. Натюрморт. После направи изложба. Други ми казват: „Какво хубаво сърце имаш! Голямо като катедрала!”
Изобщо не ми е голямо сърцето и даже с времето се свива все повече, става на камъче, на сол. Скоро ще изчезне съвсем и ще остане само звукът от ударите му.
Времето ми изтича. До края на оставащото време трябва да се науча да прощавам.
chickLitta
