17.10. Бързаш. Рискуваш да изчезне всичко и да
не се срещнем със звездите.
Още не си изживял приключенията на
онова далечно момче, не си вдъхнал
невидимото съществено на неговата
роза. Няма да позволя никога да се
сбогуваш с нея. Само не ме пускай.
Стискай ме здраво. Аз съм само твой.
Твоят живот. Рано е. Нека остана.
Спаси ме. Спаси себе си!
Сибина Оприна
