Ема Димова
21.03. За какво си мислиш когато си мислиш за мен? Ти си твоята капка в мойта вода… Ема Димова
Категория: 03
Remedios
20.03. Не стъпвам по земята, рея се. Само, когато ме поемеш в ръце, усещам мириса на пръст, мускус и вечерни треви. Никой няма право да ме вижда, не и с очите си. Remedios
Велислава Кръстева
19.03. Да си тръгна без да ме настига, за да ме върне. А когато се върна, да не променя изражението си от моето присъствие.Да, тази година го обичам по нов начин. Него – морето. А може би и мъжете… Велислава Кръстева
Ана Бен
18.03. Капчици роса върху листенцата – като следи от устните ти върху кожата ми. Сутрин се разлиствам от погледа ти. Нощем протягам венчелистчета към теб и затварям в сърцевината на цвета и двама ни. В очакване на росата. Ана Бен
Марина Евгениева
17.03. … а нещата просто са. Без умисъл. Обаче винаги някой някъде чака да бъде видян. Марина Евгениева
Анелия Зарева
16.03. Страстта не обича тишината! Тя крещи! Гласът ѝ е лудост, ръцете – огън, липсата ѝ – полусмърт. А белезите… те са завинаги! Анелия Зарева
Petya Eckler
15.03. Natural beauty… or the beauty business?Born this way… or made this way?Authentic or fake?When beauty is at stake, us women can go to great lengths. But in the end we may just lose what’s actually at stake. Petya Eckler
Петя Шалева
14.03. Само полъх от допир до нечия друга вселена, илюзорно близка… А всъщност –безкрайно далечна и взряна единствено в себе си…Нищо лично. Петя Шалева
Ваня Изова Велева
13.03. Лист сум заглавен меѓу тишината и мразот, со студенило закачено врз снагата ми. спакуван сум некаде помеѓу и само ветрот знае дали ќе пловам или останам нечие сеќавање…јас сум откинато парчезаглавено меѓу тишината и мразот Ваня Изова Велева
Елица Пешева
12.03. Така си вървим . Сега и навеки. Неуловими по мрежи и лунни пътеки. Уморени и рошави се предаваме в края.Избрали рибаря… Елица Пешева
