Марина Стефанова

By VBorishev

31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота. Марина Стефанова

Hija Del Caos

By VBorishev

30.03. Имаш ли куража да се вгледаш? Мислиш ли, че гледката ще понесе на крехкия ти стомах? Ще издържиш ли да изровиш най-дълбоките ми кошмари, да чуеш как е крещяла душата ми раздирана от собствените ми демони? Hija Del Caos

Виолета Христова

By VBorishev

29.03. ДвиЖЕНИеУстремът затворен в дума.Устремът е остриеи винаги пробива затвора си. Виолета Христова

Илеана Стоянова

By VBorishev

28.03. В сърцето на ябълката – семенцето на живота.Да бъда жива, в това вярвам. Да бъда жива и да бъда с теб. Само това е важно в целия прокълнат свят.Да бъдем живи и да бъдем двама в сърцето на ябълката. Илеана Стоянова

Светлана Тодорова

By VBorishev

27.03. Отражението сънува създателя си. Мечтае да е истинско. Бленува. И аз съм само отражение на идеалната. Изглеждам, но не съм каквато искам. Несъвършена, недовършена, непостоянна съм. Бледнея, тръпна, гъна се и се разпадам. И се надявам някой да открие красота в неидеалното… Светлана Тодорова

Nesrin Kose

By VBorishev

26.03. Var olmamızın sebebi sadece çoğalmak olsaydı, hiçbir şey bu kadar muhteşem olamazdı. Adam mıdır kadını mutlu eden veya kadın mıdır dünyasını adama veren… Yoksa sadece bir öpücük müdür en içten gelen zevki anlatmak için gereken… Nesrin Kose

Йоана Мирчева

By VBorishev

25.03. В мен живеят едновременно всички жени от моето семейство. С техните очи, мечти, забравени копнежи и хромозомни тайни. Те ме прегръщат с хиляди невидими ръце, за да не се чувствам напълно сама… но не могат, и не могат да разберат защо искам да приличам на някой друг. Йоана Мирчева

Сияна Севова

By VBorishev

24.03. Подозрения пълзят по чернобелите петна на зебра. Сияна Севова

Гергана Грънчарова

By VBorishev

23.03. Ето, вкаменила се е вече тая душа. Превърнала се е в камък, насред гръд на статуя. Търкаляли са го нагоре тоя камък, векове, по билото на планината и надолу, през дъното на океаните. Драскали, надписвали с остриета на малки ножове, дълбали думи и обещания отгоре му, смешни и нетрайни, а така дълбоко ги изписали.…

Евелина Митрева

By VBorishev

22.03. Изтъкани сме от липси. Влакно по влакно. За нещата, които сме изгубили, разбираме много след това. Не сме оценили навреме. Глупости! Не сме допускали. Болни от несбъдване, сега сме закъсняло уморени. В стремежа си към по-добро, сме слепи за доброто. Истината винаги е на дъното на чашата и обикновено горчи. За нещата от живота…