Марина Стефанова
31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота. Марина Стефанова
31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота. Марина Стефанова
30.03. Имаш ли куража да се вгледаш? Мислиш ли, че гледката ще понесе на крехкия ти стомах? Ще издържиш ли да изровиш най-дълбоките ми кошмари, да чуеш как е крещяла душата ми раздирана от собствените ми демони? Hija Del Caos
29.03. ДвиЖЕНИеУстремът затворен в дума.Устремът е остриеи винаги пробива затвора си. Виолета Христова
28.03. В сърцето на ябълката – семенцето на живота.Да бъда жива, в това вярвам. Да бъда жива и да бъда с теб. Само това е важно в целия прокълнат свят.Да бъдем живи и да бъдем двама в сърцето на ябълката. Илеана Стоянова
27.03. Отражението сънува създателя си. Мечтае да е истинско. Бленува. И аз съм само отражение на идеалната. Изглеждам, но не съм каквато искам. Несъвършена, недовършена, непостоянна съм. Бледнея, тръпна, гъна се и се разпадам. И се надявам някой да открие красота в неидеалното… Светлана Тодорова
26.03. Var olmamızın sebebi sadece çoğalmak olsaydı, hiçbir şey bu kadar muhteşem olamazdı. Adam mıdır kadını mutlu eden veya kadın mıdır dünyasını adama veren… Yoksa sadece bir öpücük müdür en içten gelen zevki anlatmak için gereken… Nesrin Kose
25.03. В мен живеят едновременно всички жени от моето семейство. С техните очи, мечти, забравени копнежи и хромозомни тайни. Те ме прегръщат с хиляди невидими ръце, за да не се чувствам напълно сама… но не могат, и не могат да разберат защо искам да приличам на някой друг. Йоана Мирчева
23.03. Ето, вкаменила се е вече тая душа. Превърнала се е в камък, насред гръд на статуя. Търкаляли са го нагоре тоя камък, векове, по билото на планината и надолу, през дъното на океаните. Драскали, надписвали с остриета на малки ножове, дълбали думи и обещания отгоре му, смешни и нетрайни, а така дълбоко ги изписали.…
22.03. Изтъкани сме от липси. Влакно по влакно. За нещата, които сме изгубили, разбираме много след това. Не сме оценили навреме. Глупости! Не сме допускали. Болни от несбъдване, сега сме закъсняло уморени. В стремежа си към по-добро, сме слепи за доброто. Истината винаги е на дъното на чашата и обикновено горчи. За нещата от живота…