08.02. По улицата се гонят три изсъхнали листа. Разменят си погледи, просъскват почти тайнствено и се разхвърчават в различни посоки. Шумът на града описва странни пируети… като позастаряла балерина. Ситен прашец преминава през очите ми, нещо ме бодва. Днес се чувствам като гълъб, малко сиво, доста самотно, но свободно… Елена Цонева
07.02. Тръгвам. Може и да се върна, но да си кажем сбогом. Животът пак ме призова на боксовия ринг. Той ще ми вкара няколко крошета, възможно е и аз да имам някой удар. Преди да ме свали от сцената, ще се опитам да остана права поне до предпоследен рунд. И после идва тишината в залата.…
06.02. Най-чудатото изтегляне от нищото е Мюнхаузеновото – решително, различно, категорично, магично … Не „косъм по косъм“, колебливо, неуверено, несигурно, халтаво, а драстично, силно, като издърпване по здраво въже. Самоизвличане! Пречистване! Ново начало! Ана Кочева
04.02. Какво е човекът – игра на светлина и сянка, бързотечно стъкло, капка вода в потока. Отнася ни танцът на водата, който никога не се повтаря. Само ледът спира устрема, превръща шуртенето в кристална скулптура, прозрачна и мъртва. Не спирай, миг. Не ме приспивай, лед. Събуди ме, когато дойде златната вода. Доротея Табакова
03.02. Гледаш този град все едно гледаш калинка кацнала на ръката ти, все едно искаш да изгори, сградите му да се смачкат една по една като пластмасови кофички, накрая да остане само пепел, да поникне трева. И точно това вземе, че ти хареса, мисълта опарва дланите ти, калинката литва, а в главата ти остава негатив…
02.02. Дадох му ключа за сърцето си. Той го заключи. Хвърли ключа и си отиде. Търси се: Сърцеразбивач. Христина Коемджиева
01.02. Канкан. Бурлеска. Джентълмени. Пури. Дами. Шери. Госпъл. Джаз. Маски. Светлини. Мим. Умора. Полунощ. Загубих стъклената си пантофка. Александрина Александрова-Петрова
