03.02. Гледаш този град все едно гледаш калинка кацнала на ръката ти, все едно искаш да изгори, сградите му да се смачкат една по една като пластмасови кофички, накрая да остане само пепел, да поникне трева. И точно това вземе, че ти хареса, мисълта опарва дланите ти, калинката литва, а в главата ти остава негатив на огън. Някакъв развален филм, на който се е запечатал сняг.
Веселина Ангелова
