Ана Суичмезова
21.05. Същността на страстта нежно се крие под изсъхналите листа на розата,която никога не ми купив нощта на онзи Свети Валентин,когато дъждът плачеше по витрината… Ана Суичмезова
21.05. Същността на страстта нежно се крие под изсъхналите листа на розата,която никога не ми купив нощта на онзи Свети Валентин,когато дъждът плачеше по витрината… Ана Суичмезова
20.05. Игра на дамаИ бродят часовете нощни, прескача времето безспирно, тъга изтрива спомени за щастие, и като дъжд залива дните ни от тебеширен прах.Миналото – сякаш само скок във времето неуловимо и все сред някакви забързани числа.Препуска мигом детството и младостта…В игра.Дали ще помним още за страстта, живота, дали ще пазим в нещо тая Вечната…
19.05. След страховитите пролетни бури настъпи и сезонът на мусоните. Дъждът заваля проливно, за да измие дърветата, улиците, покривите, колите, пазарите, рикшите, хората, душите им… Да пречисти въздуха, да съживи природата, да напълни реките, да напои оризовите полета и да разхлади животните.Въздухът в градината се изпълни с аромат на освежена зеленина, жасмин, магнолии, рози и…
18.05. Тази нощ бродех в гората. Студът сковаваше всичко, снегът скърцаше, въздухът беше кристализирал в изначална красота. Моят ангел, Вълкът, бдеше над мен. Забелязахме тъмна купчина в искрящите преспи. Отдалеч приличаше на тревопасно животно. Още топло, пък макар и измръзнало. Маргарита Спасова
17.05. Не се научих да хващам гълъби, но се научих да ги пускам. Някога и те ще ме пуснат, за да намеря земята.Тази, от която са откъснали клончето. Мая Манолова
16.05. Това е…Това е всичко, което остана от мен…Дърво без корен…Слънце без ден…Стоиш надалечекато връх несломени владееш сърцето мив силен твой плен… Калина Валериева
15.05. Наблъска я в килера при останалите непотребни неща. Вече не му беше нужна. Прекалено трудоемка за поддръжка, изискваше всекидневни грижи и усилия, а понякога имаше и странични ефекти, които бяха адски болезнени. А днешният свят изобилстваше с много по-лесни за употреба, безвредни нейни заместители, така че тя нямаше да му липсва. Затвори припряно вратата…
12.05. Казват, че човек вижда толкова, колкото знае. Очите на истината са огледални. С тях може да гледаш, в тях може да се огледаш. В тях пише всичко, те са прозорец към душата и показват нашите емоции. Горко на тези, които нямат очи за истината, за нематериалните неща, за доброто. Ива Оприкова