20.05. Игра на дама
И бродят часовете нощни, прескача времето безспирно, тъга изтрива спомени за щастие, и като дъжд залива дните ни от тебеширен прах.
Миналото – сякаш само скок във времето неуловимо и все сред някакви забързани числа.
Препуска мигом детството и младостта…
В игра.
Дали ще помним още за страстта, живота, дали ще пазим в нещо тая Вечната жена?!
Дали я има Нея…
Затворили мечтите в късове безвремие – животът вече не е блянове за бъдеще, а вечното изтичащо през пръстите сега.
Стои пред мене дамата, тя вече не е спомен, но как – дали е мое отражение, не знам, не помня, още е игра…

Виктория Кирилова