Автор: VBorishev

21.12. Пътят Листа, а под листата пръст, живот в пръстта, небе над нея. Къде ще свърши твоя път избира светлината в тебе. Иглика Горанова

20.12. Екранът светъл е, а пък е черно зад прозореца. Но пак е адски синьо във очите ти. А в моята душа червено е. Снежинка имам във зеницата. Дали на ледена принцеса ти приличам? Цветът напира. Намери го! Оушън С

19.12. Имам чувството, че падам И че се давя И се губя И умирам И дишам и дишам и дишам Отново съм на колене пред теб Гола Разголила чувствата си В краката ти съм …и съм твоя! Михаела Димитрова

18.12. От синьо небе През дълбока древност Лист Отронен През времето Във пирует без край С неопределено начало Изгрява Блясва жълто И ………………… Се гмурва в тревата В. Стаменова

17.12. Неуморни, несломими, винаги на път,малките творци на доброто са невидими за алчните очи.Защото доброто се създава без крясъци и само от онези,които могат да летят. Сесил Костадинова

16.12. Шахматни фигуриВъв вечната заблудаСветът гори от пешки неразбралиСвоите ходовеДали да пазиме царицатаИли да се нахраним с коняДали решението е глад или социална паранояВ света на пешките най-драг е офицераА всеки порив на сърцето – истинска химераОт белите полета се издигат бели змии – царици А черните полета вдлъбват се в портали – пълни с…

15.12. За първата снимка: Кой е истинска личност, когато се чувства разслоен в мисленето си? Риторични въпроси. Базисно, нищо ново. И понеже няма нищо ново, а винаги идва старото, къде е смисълът? Пак риторичен въпрос. Личността ти, ако бъде само тук, където си физически, значи нямаш личност. Мисли навсякъде, мисли отвсякъде. Копнеж и страх, но…

14.12. балерините с цялата си тежест се отпуснаха и още щомвъздъхнахасе възнесоха остана самоброкат по пода … дишам и чета виденията на марий росен Любима Бучинска

12.12. чували ли сте звукът на счупени мечти? това са две думи и един поглед думите бяха Тръгвам си погледът каза Този път завинаги carenina