29.12. ако дърветата са хораако клоните са ръцете имлистата – дланитеи линиите на това листоса линиите на живота ми бих преминала през всички бури и сезониза да разбера…за да намеря…за да стигна… но сега е сезонътна мълчанието и аз просто стояи се взирамвъв всичкикриволичещи пътища Павлина Соколова
25.12. Вървиш по път залян от мечти. Гледаш хора… зли, добри. Спомен, пролука от детските дни. Кога успя детството да изгори? Седнах на тротоара отчаян, самотен. Изведнъж забелязах надпис страхотен “ Стани и следвай своите мечти! „ Валерия Георгиева
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
13.12. Облаците са алибито на Господ. Кой би видял този свят оплетен в болка,без да подаде ръка, без от трона си да скочи? Отдавна се съмнявам, че ни помни. Отдавна се надявам простода завали завинаги и последа няма кой да пише за „потопа“. Виолета (А Лиса)
05.12. Виж ме.В просъница с премрежен поглед. Сънлив, изтощен…Изтощи ме.Точно преди изгрев слънце да се предам. Рошава, жадна…Изпий ме.Душата ми е черно кафе с бяла сметана.Събуди се.Ела да се сънуваме наяве. Калиопа
04.12. Снежинките черния свят ще замрежат.Затрупват ме, даже без да забележат.И стъпките вече не помнят адресите,не знаят, не знаят, не знаят къде си те.Денят ти се влачи с краката си къси.Не сняг, а объркване ситно се ръси.На гости си ходят, клюкарстват етажите,къде си, се питат и чудят се даже те.На мен ми е мъчно и…
28.11. Бях простил на всяка една от тях. На нея най-вече. За раните. За болката.За излъганото доверие. За лъжите.За думите. За любовта хвърлена на вятъра.За времето дадено на нищото. Бях се научил. И бях приключил. С миналото. Бях заключил вратата. Хвърлил ключа. Спуснал завесите. Бях продължил и бях приел настоящето, но тогава дойде бъдещето. И…
27.11. Всичко солидно се стопява. Личността избледнява и пропуква от слънчевите лъчи. Преливат в мираж спомените и потайни химери пред погледа на пътешественика. Прераждат се в роса наивността инощната целувка върху пръстите на смелия. Уви! Тази пореста солидност като остров в остъкления поглед на умиращия. С прилепнало затворени очи гледаме как се замъглява пред съзнанието…
26.11. Завесата се спусна, горещината ни заля, стените лепнеха, прозорците стенеха.Въздухът се тръшна върху плата с всичките си 100 нажежени килограма. Продължавахме да си представяме, че споделяме със звездите. Анна Шопова
24.11. Довиждане, любима!Напускам те и казвам чао.Сърцето ти разбива се, аз зная.Ала, прости ми, повече не мога да ти дам.Лутам се, умирам, бягам пак, унищожен.Но ти, остани си все така красива, някой друг ще те обича, някой като мен. Анна Николова
