22.05. Тя няма да бъде твоята “светлина в живота”. Няма да ти позволи да пърхаш около нея като пеперуда, за да изгориш в копнежа си. Не. Тя ще бъде твоята сянка в живота. Винаги до теб – неразделна и неотделима – твое мълчаливо, мрачно огледало.Всеки ден, щом флиртуваш със слънцето, зад гърба ти ще чака…
05.03. Тя е създадена, за да озарява. И денем и нощем. Тя блести и в добро и в лошо. Напрежението я краси. Чуплива е, но държи. Държи, докато някой не я начупи. А счупеното се не лепи. От парчета полза не търси. Всеки я иска цяла. Затова пази я до края. И не я пипай…
15.01. Гледаш матовата светлина на лампата – там, където хаосът отстъпва по твое решение и се възцарява покой. Би могъл да се възцари. Затваряш очи, лампата все още съществува, има те в крехкия кръг от светлината й. Навън уморени коли прорязват тишината. Обичаш такива нощи. Утрото обикновено е банално. Ина Иванова
13.01. Душата ми е като старо стълбище. Забравиха да назначат чистачка. Стар вестник, хартийки от бонбони, огризка от ябълка. И фасове, много фасове. Ако се обърнеш, там, горе, е светлината. Но стълбището слиза все надолу. Светлана Джамджиева
