Мира Баджева
03.03. В замъгленото огледало на спомените дъхът прокарва пътека. Не искам да оставям следи върху чаршафа на вчера. Но бъдещето е огледало за обратно виждане. Каквото е било, ще бъде. Разпиляно в капка туш сърце. Мира Баджева
Етикет: веселин боришев
Rara Avis
01.03. ПЕСЕННО Този мъж е химн на смъртта на клада.Точен синоним на любов от ада. Той е стар порок и суши Живота.Като тъмен Бог на греха и злото. Хладен рационал, не борави с чувства.Колкото живял, толкова пропуснал. Няма път назад и напред… не следва.Като кипнал ад люби… за последно. Но ми е любим ! Доброволна…
Adelina Dankova
28.02. Tankar går runt i sin fyrkantiga vändcyrkel och målar om grå färger i en smaklös vintersaga. Sådana tankar som är intrasslade och förvirrade och stoppar alltid vid en korsning. Där tar de en paus, en djupt andedräkt, för att ta sen en tydlig kurs mot Öster där den uppgående solen skriver om den mest…
Велислава Кандова
27.02. Всяка вечер разлиствам краката ти докато коленете получат онзи небесен цвят примесен с лилави оттенъци ти си моят пурпурен залез в който аз се разбивам заровил глава дълбоко в сърцето ти наместо да полетя циментът има пясъчен вкус но го разбират само мечтатели Велислава Кандова
Кристина Димитрова
26.02. Enjoy Your HellУмирашв рутината от недрата на бедрата й Кристина Димитрова
Антония Апостолова
25.02. Какво е „ден“ след толкова безсъние? Утрото ме пресреща като престъпник. С охулено от вятър слънце – кръвясало око в синка, наречена небе. Със свят, който ревматично срича себе си. Сутрин е, вали. Не е нужно снегът, причакал ме зад ъгъла посред октомври, да бъде изключителен, за да пренесе небе до раменете ми. Старото…
Каролина Касабова
24.02. Промоция! Продавам сърце. Младо, жизнено, любящо. Голямо колкото юмрук, но силно колкото хиляди. Топло. И винаги отворено. Парадокс е, че човек побира само едно сърце, но сърцето може да вмести милиони хора. Затова продавам моето – уморих се да предлагам дом на бездомници, които търсят само гара. Уж домът е там, където е сърцето,…
Светла Чимчимова
23.02. Поемам си въздух, за да изляза. От сигурната самота зад защитните решетки, през хладния сумрак към приглушената светлина на деня. Там, където минувачите крачат по улиците на мястото, наречено живот. С малки, несигурни стъпки в делника поемам и аз. Светла Чимчимова
Миролюба Бенатова
22.02. Самотата – отпечатък от неподходящи срещи. В очакване на включване на следващи, с които за миг ще бъде „Еврика“. Ще светне лампата на душата. Ще огрее настоящето. Ще примигне за бъдеще. И ще бъде ден. Докато съмне. Телефоните са заредени. Няма нужда от повече. Свързани в мрежата. И стената ни. Общата. Миролюба Бенатова
