17.10. Бързаш. Рискуваш да изчезне всичко и да не се срещнем със звездите. Още не си изживял приключенията на онова далечно момче, не си вдъхнал невидимото съществено на неговата роза. Няма да позволя никога да се сбогуваш с нея. Само не ме пускай. Стискай ме здраво. Аз съм само твой. Твоят живот. Рано е. Нека…
13.10. Един човек ми скова къща, но птичата ми душа няма дом. Днес е плачещо ранено крило, утре е песен за сбогом. Диана Димитрова
08.10. Бог оплаква душата ти в гордост обвита,неспособна на чиста любов.И сълзите Му бистри в духа ти се вплитат,изтъкани от свят благослов! Румяна Попова-Бакърджиева
07.10. В дебрите на твоята душа бе тъмно като в непрогледна нощ. Затягаше веригата невидимаотнемаше от мене светлината! Вал Ян-су
06.10. …тогава се почука, и отворих аз на своя страх… „Страница 47”. До най-дълбоките си люлякови мисли. Ти над мене в плътна яворова стая… Топло диша тоя мрак, за да душиш пепелния звук на устни, измежду тънка струя в тенекиения дъжд, на следобедния задух през Септември… Диана Георгиева
04.10. Край на спектакъла.Завесата падна. Тишина, мрак.Аз искам да говоря.Чуйте ме. Хора, чуйте ме.Не понасям мълчанието и тъмнината.Нека има светлина в прозорците.Нека всеки носи в сърцето си светлинатана чудото ЖИВОТ. Бонка Златарева
29.09. Животът Животът като клечка кибритПламва, гори, прегаря, прегаря от страх, ужасОт любови – изгаряш, прегаряш, гориш!Избирай кога да пламнеш, по кой да изгаряшЗащото не избираш своя край!Живей така, че смисъла на огъня да идва от отвъд тебА не да прогаря, самият теб! Николета Манчева /АтелокиН/
24.09. Докоснати мечти, изкривени огледала,мавзолей от спомени,избори, път, крачка.Потапяне, търсене, жажда.Пулс..Мигове – аз и ти, и ние.Хаос и раждащи се звезди..Толкова обикновено, толкова вечно..толкова човешко. Надя Ангелова
21.09. Аз и егото ми седнахме „на по ябълка“ и обсъдихме как няма да те търсим повече. И така, всяка сутрин от три месеца насам. Гладни. Диана Кондова
