03.01. Сухата зимна трева е бездиханна и от чупливостта ѝ боли. Крехка е като гълъбово перо, обхождало десетки съдби, излиняло по прашните им пътища и легнало уморено в заскрежения гроб. Ти ли си? Твое ли е това бледо докосване? Чакам те в гълъбовия рай. Елена Зелена
02.01. – Полей ѝ вода. – каза каната с цвят на топло сварено мляко. Тя не иска вода, иска глътка от онова, което всички искаме. – Полей ѝ. – каза каната и поиска да падне. Ще се счупи, водата ще се разлее и ще й дам онова, което тя иска, аз искам, не искам, искам…
01.01. Пухчета от глухарчета е душата ми разпиляна. Вятърът ги подхваща, развява, завихря се около теб. Светлината ти е така магнетична, че ми пречи да се събера в цялост. Още малко и ще успея да те обгърна целия. Мона Чобан
