23.11. Ако бях се родил снежнобял,може би бих препускал в небесните ниви.Бих помолил самия Дедалда слепи и за мен две крила полуживи.Бих могъл да пребъда в Пегас,рой звезди да събуждам, когато политна…Ще дочакам и аз своя час,в който някой поет черен ат да обикне. Мая Нарлиева
20.11. Гледни точки Малка сплетена сутра с живота чертае небе. Неизровени спомени като корени, до луната рисуват с перце. А там, тъмнината в средата препречила светлината . Дали това е небе? Кой ще го отрече!? Гледните точки в безкрая, следвани от началото и края. Михаела Огнянова
09.11. Тя е грозна; освен това и нахална. Но пък е свободна и може да лети. Кой не би искал да умее да лети? Да може да обиколи места; за които е мечтал? Да стигне до там; докъдето има сили? Или пък да досажда на някой; който му е ужасно неприятен и да го дразни…
04.11. Гладка е твоята кожаНо улеят на страститевърви надолуА води към върха Татяна Явашева
01.11. Дошла от бездната на нищото,в тъмен порив на нощта,перушинка светло от незримото –бяло перце от ангелски крила. Като знак от Всемирното,прашинка Божествена искра,Върховна любов и е името,душата ми докосна и се сля! Росица Нинова
23.10. изсмуквам всички спомени, моменти, допири и думи.издишвам те.после пак смуквам от любовта ти, вечността ти.издишвам те.и за последно си дърпам от цигаратаседнала срещу теб не познавайки те.ще те забравя издишвайки те, загасяйки те, тръгвайки си. Мария Закарян
22.10. Една и съща кръвза раждане и за война.За кал и за цветя ръце едни и същи.За дявол и за бог един и същ човек. Силвия Недкова
18.10. И сякаш времето беше притихналона моменти, като гледан филм,на някак си малки епизодии чудех се дали сърцето ми е спряло.Дали тази картина, някак си вечна,ще остане такава до края? Моника Желязкова
