13.01. Душата ми е като старо стълбище. Забравиха да назначат чистачка. Стар вестник, хартийки от бонбони, огризка от ябълка. И фасове, много фасове. Ако се обърнеш, там, горе, е светлината. Но стълбището слиза все надолу. Светлана Джамджиева
12.01. – Да не събудим децата – като думи на ухо шептят снежинките плоски и трупат закръглен смисъл, топящ се, но не като фондю от сирене, а като нас Мария Боришева
11.01. Очите ми те търсят, но не виждат. Умът ми те прогонва от Душата, но не я открива. Единствено ръцете ми свободни са, но не помръдват, вкопчени в безвремието, защото… Паметник съм аз на свободата, след която се погубихме в различни светове. Ти така поиска. Временно. И лицето ми покри. Мария Мира Христова
10.01. Широко затворени очи – широко затворена душа. Очевидното е функция на душата, не на очите. Мнозина гледат, но не виждат. Лилия Русева
09.01. Балерината изправи снага, излезе от ъгъла, отърси мъката и направи поклон. Светлината, отначало само край усмивката й, постепенно заля мрака. Люба Батембергска
08.01. Излизам да те търся. Бяла пелена е покрила земята. Вятърът бързо е заличил твоите следи. Стъпките вече не водят никъде. Скреж. Сняг. Студ. Ледени висулки застрашително крещят. Дъхът ми замръзва, а съзнанието ми безпомощно повтаря името ти. Чувам глас някъде отвъд. Затварям очи и те виждам. Шептиш „обичам те“ и ме целуваш. Както преди……
06.01. Кафето е създадено за нея, както кукичката за рибката. В него тя дави въздишките си сутрин. Те се превръщат в мехурчета, всяко отразило една удавена мечта. Тя пие въздишките си, преглъща мечтите си. Денят се събужда. Веселина Седларска
05.01. Ръцете ти, гълъбо, ръцете ти мека постеля са, ръцете ти. Ръцете ми, гълъбо, ръцете ми спрели са времето, ръцете ми. Вида Пиронкова
04.01. Белая пустошь. Будто лист, на котором мы пытаемся написать новые слова, но со своими старыми правописными ошибками. Каждый шаг, оставляет след. Недолговечный как вчерашний снег. Наталия Недялкова
