22.05. Тя няма да бъде твоята “светлина в живота”. Няма да ти позволи да пърхаш около нея като пеперуда, за да изгориш в копнежа си. Не. Тя ще бъде твоята сянка в живота. Винаги до теб – неразделна и неотделима – твое мълчаливо, мрачно огледало.Всеки ден, щом флиртуваш със слънцето, зад гърба ти ще чака…
21.05. Същността на страстта нежно се крие под изсъхналите листа на розата,която никога не ми купив нощта на онзи Свети Валентин,когато дъждът плачеше по витрината… Ана Суичмезова
01.05. Исках да бъда единствената за теб. А се превърнах в различната. Онази с белезите. Болката да се откажа от себе си, за да бъда като тях. Само и само да ме забележиш. Но вече си минало.Днес той ме попита дали го обичам. Замълчах. Не знаех какво биха отговорили другите жени. А той си помисли,…
30.04. ЕдваТи призори в съня си не рисувайЛицето ми и моята косаСъс тялото ми тайно не пирувай,Не чакай да те водя за ръка.Нататък тръгвам сред море божури.Отива ми да крача с вдигната глава.В прехапаните устни сълзи нямам.И теб не чакам. Имам мен. Едва. Вилиана Станева
22.04. Бяла вишна без корен съм дървомъртва отдавнано от смолата още преди вековезнахари и мъдреци се научилида правят парфюм а ти знаеш че всяка капка ухае на спомени така ме запомнибез рани в коратацяла-жива-дишаща бяла вишна след дъждгорчива и сладкакато небесна капкаразбиваща се в земятаобичаща Димана Дойчинова
20.04. Цветята.Те винаги са тук. Розите, неувяхващи без бодлите си и аромата. От теб направени са, за мен самата. Проблясъци наоколо и светлини, изгасващи една след друга…Разговорите неясни, думите притихващи една след друга…Подлъгват ти се сетивата от музика и дим… и алкохол…Потъват в прах и сивота най- дълбоко твоите желания. Но те винаги са тук…
17.04. Старецът хранеше гълъби на перваза. Беше сам. Трудно ставаше, мъчно се движеше, вече почти не напускаше дома си. Имаше си само гълъбите, които идваха гладни всеки ден. Вечер се взираше от прозореца в нощното небе, в самолетите, които кръстосваха посоките на света. Той отдавна беше останал без посока. Знаеше, че един ден ще отлети.…
16.04. Дланите на тишината – мрачен отпечатък върху избелелите ти думи Мария Василева
