17.04. Старецът хранеше гълъби на перваза. Беше сам. Трудно ставаше, мъчно се движеше, вече почти не напускаше дома си. Имаше си само гълъбите, които идваха гладни всеки ден. Вечер се взираше от прозореца в нощното небе, в самолетите, които кръстосваха посоките на света. Той отдавна беше останал без посока. Знаеше, че един ден ще отлети. По-далеч от гълъбите, по-високо от самолетите. Само когато сме близо до целта, изглеждаме изгубени, смалени и прегърбени. В мига преди полет.

Юлия Ал-Хаким