06.01. Кафето е създадено за нея, както кукичката за рибката. В него тя дави въздишките си сутрин. Те се превръщат в мехурчета, всяко отразило една удавена мечта. Тя пие въздишките си, преглъща мечтите си. Денят се събужда. Веселина Седларска
05.01. Ръцете ти, гълъбо, ръцете ти мека постеля са, ръцете ти. Ръцете ми, гълъбо, ръцете ми спрели са времето, ръцете ми. Вида Пиронкова
04.01. Белая пустошь. Будто лист, на котором мы пытаемся написать новые слова, но со своими старыми правописными ошибками. Каждый шаг, оставляет след. Недолговечный как вчерашний снег. Наталия Недялкова
03.01. Сухата зимна трева е бездиханна и от чупливостта ѝ боли. Крехка е като гълъбово перо, обхождало десетки съдби, излиняло по прашните им пътища и легнало уморено в заскрежения гроб. Ти ли си? Твое ли е това бледо докосване? Чакам те в гълъбовия рай. Елена Зелена
02.01. – Полей ѝ вода. – каза каната с цвят на топло сварено мляко. Тя не иска вода, иска глътка от онова, което всички искаме. – Полей ѝ. – каза каната и поиска да падне. Ще се счупи, водата ще се разлее и ще й дам онова, което тя иска, аз искам, не искам, искам…
01.01. Пухчета от глухарчета е душата ми разпиляна. Вятърът ги подхваща, развява, завихря се около теб. Светлината ти е така магнетична, че ми пречи да се събера в цялост. Още малко и ще успея да те обгърна целия. Мона Чобан
