Вероника Костова
31.10. Луната слънцето обичаи всяка нощ за него се съблича.Омръзнало и да живее в самота,Да свети с отразена светлина. На слънцето дори не му приляга,след бедната луна да бяга… и да бяга.То изгрявало щастливо всеки ден,тананикайки наум познат рефрен. Тогава разгневената луна,със тялото си светлината скрила.Секунди мрак в бездомна тъмнина.Без теб умира бавно душата ми…