31.10. Луната слънцето обича
и всяка нощ за него се съблича.
Омръзнало и да живее в самота,
Да свети с отразена светлина.
На слънцето дори не му приляга,
след бедната луна да бяга… и да бяга.
То изгрявало щастливо всеки ден,
тананикайки наум познат рефрен.
Тогава разгневената луна,
със тялото си светлината скрила.
Секунди мрак в бездомна тъмнина.
Без теб умира бавно душата ми безкрИла.
Вероника Костова
