11.05. (из)мисли ме… странно,мислих те…но ти не можеш да бъдеш измислена…рисувах те,но ти не можеш да бъдеш нарисувана.сънувах те,но ти не можеш да си нечий сън…галих те,но ти не може да си само галена…целувах те,но ти не може да си само целувана…изпивах те,но ти не можеш да си вече изпита…недопита си…оставаща…дебнещазад различни ъгли…чакаш ли ме…не…
10.05. Малка тайна, на устните ми блести и искам да я кажа, но не просто така – безплатно… Искам да купя най-голямата буря на света, най-силната страст и да преобърна всичко… А ти ми каза, че съм просто пясък… Мария Стефанова
09.05. Над дънотоБез теб вече не съм на дъното,но и морето го нямаЛипсва ми синьото,да съм от вълните заляна Гергана Найденова-Иванова
08.05. ПАНАЦЕЯДълго…Толкова години.Не броих.Няма начин да ми минеш, но го крих.Болест е. В латентна форма.И сега.В резултат – пределна норма.От тъга.Диагнозата – неясна.Прецедент.Болест рядка и опасна.И е в мен.Лек навярно съществува.Знам… почти…Можеш да ме излекувашсамо ти. Красимира Макавеева
07.05. Сама с морето. Съзерцание, възможно само през нощта. Усещане за свързаност, покой, разбиране. Почитане на бушуващите в двете ни души – моята и на морето – чувства, мисли, страсти. Всеки е сам със себе си и заедно с другия. Сливане и пречистване. Но само ако съм на брега. Вляза ли в морето през нощта,…
05.05. А някъде, далеч във тишината са моите надежди с безусловност.Защо ли съм самотна? Вероятно,защото търсех те със цялата си вечност. Благовеста Владимирова
04.05. „Значи все пак пролетта дойде“, установявам напук на една част от себе си, която очевидно е забравила, че сезоните се сменят. Но дръвчето в съседния двор е нацъфтяло в бяло сякаш за една нощ и не оставя грам съмнение, че и тази година пролет ще има. Прибирам се от терасата и затварям само комарника,…
03.05. Мръсно е.И не изчезва.Много цигари.Много.Много.Чашата за виното от мивката.Пепелника от балкона.Някакви си там розови сърца.Прибирам ги.Изхвърлям ги.Прибирам ги.Излишни са.Студено е. Парно?Порно?На кой му пука?!Стъклото и пластмасатаструват еднакво.Мирисът на какао от тъпата свещда изчезне!Сега!Веднага!Телефонът трепери.Или ръката трепери.Забравените хапчета,които никогаповеченямашедапотрябват.Потрябваха.Бъбреци.Черен дроб.Второстепенно.Неважно.Или важно?Огънят печели.Предаден.Заобиколен.Отишъл.Решил.Помислил.Скрил.Знаещ какво.Предвидил.Нему пука.Тежест.И от двете страни тежест.Различна тежест.Някакви си там сълзи.Неромантични сълзи.Сополи.Стягане.Едната възглавница ще…
02.05. Те се разделиха. На следващия ден навън беше тихо и спокойно, точно като меланхоличната ѝ душа. Път в снега си бяха преправили само някои спомени. Част от тях – избледнели, без фокус. До следващия. И до пролетта. Или поне докато не тръгне на работа и мине по същия път, за да го разбута. Лиляна…
