01.12. Да съм си купила обувки на токчета,да съм си приберяла косата на кок,да съм си кръстосвала краката прилежно,да съм пиела от моркови сок,да не съм тичала след мечтите разрошена,да съм си слагала крем против бръчки, да съм се усмихвала с ъгълчетата само,да не съм палела огньове от съчки, да не съм пипала стъклата натрошени,да…
30.11. Хаотичен жест, утаил се от реда човешки, измисля си парчета мисъл в скрита свобода… Превръща се в пътуващи несъвършени чувства, докоснал времето и на гордостта ! Мариана Петрова
29.11. Дървото, което трябваше да разпали огънятсега лежи в калта. Велислава Георгиева
28.11. Бях простил на всяка една от тях. На нея най-вече. За раните. За болката.За излъганото доверие. За лъжите.За думите. За любовта хвърлена на вятъра.За времето дадено на нищото. Бях се научил. И бях приключил. С миналото. Бях заключил вратата. Хвърлил ключа. Спуснал завесите. Бях продължил и бях приел настоящето, но тогава дойде бъдещето. И…
27.11. Всичко солидно се стопява. Личността избледнява и пропуква от слънчевите лъчи. Преливат в мираж спомените и потайни химери пред погледа на пътешественика. Прераждат се в роса наивността инощната целувка върху пръстите на смелия. Уви! Тази пореста солидност като остров в остъкления поглед на умиращия. С прилепнало затворени очи гледаме как се замъглява пред съзнанието…
26.11. Завесата се спусна, горещината ни заля, стените лепнеха, прозорците стенеха.Въздухът се тръшна върху плата с всичките си 100 нажежени килограма. Продължавахме да си представяме, че споделяме със звездите. Анна Шопова
25.11. Леглото е твърде голямо за един. Живота е твърде малък без любов. Любомира Димов
24.11. Довиждане, любима!Напускам те и казвам чао.Сърцето ти разбива се, аз зная.Ала, прости ми, повече не мога да ти дам.Лутам се, умирам, бягам пак, унищожен.Но ти, остани си все така красива, някой друг ще те обича, някой като мен. Анна Николова
23.11. Ако бях се родил снежнобял,може би бих препускал в небесните ниви.Бих помолил самия Дедалда слепи и за мен две крила полуживи.Бих могъл да пребъда в Пегас,рой звезди да събуждам, когато политна…Ще дочакам и аз своя час,в който някой поет черен ат да обикне. Мая Нарлиева
22.11. СПОМЕН Прозореца ми на душата,отдавна гледката смени,стоят следите по стъклата,последни стапят се стени. Наднича спомен през душата,оставил белег нежно скрити цвят се плисва по стъклата,по черно-белия му шрифт. Навярно идвам да узная,дали отново те познах,от спомен, мъдрост да извая,сега, тогава, Съм и бях! Алани Мени
