22.11. СПОМЕН
Прозореца ми на душата,
отдавна гледката смени,
стоят следите по стъклата,
последни стапят се стени.
Наднича спомен през душата,
оставил белег нежно скрит
и цвят се плисва по стъклата,
по черно-белия му шрифт.
Навярно идвам да узная,
дали отново те познах,
от спомен, мъдрост да извая,
сега, тогава, Съм и бях!
Алани Мени
