Катя Славкова
23.08. Понякога самотата е фаянсова и квадратна. Понякога се спъваш в обичта като в топлото тяло на куче. Катя Славкова
23.08. Понякога самотата е фаянсова и квадратна. Понякога се спъваш в обичта като в топлото тяло на куче. Катя Славкова
18.08. Не ще сложим юзди на безкрая.Той в нас ще звъни до омая.Ще тръпне с вълните далечни. В сърцата ще отеква до вечност! Мариана Бусарова
14.08. Нагоре. По-високо. Още по-високо. Моята лична вавилонска кула. Почти до Бог. Живот.Миг.Шепа непотребна пепел.Просто шепа пепел,прегърната от вятъра.Аз. Мирослава Карабиберова
13.08. Паяжина, камък и треваилипрозрачен плащживот на твърдосттадаряваи в нишки светлинапленява тези бодли и онези цветя да ги опази от нощта – капани на греха Деница Минева
10.08. Не е лудост Споделих ти нощ. Подарък, който утре не важи. А силно го държа в ръцете си. Люби ме… Люби ме! Харесва ми. Изтръпвам… Елена Георгиева
08.08. Когато черното е цвят Заспуска се нощта по жартиераналива цвят в чорапа на съня ти„предай оттатък“шепне ти измерва те по светлия остатъкв утрото на кожата ми-цзъннн-една карфица от корсета на средно сивото ни всекидневносваля кройката…самоясваля Анна Мирчева (ami)
06.08. Подреждам се. Парченце от душата. Парченце от тялото. 2 сантиметра надясно. 14 сантиметра наляво. Пространства ли правя за теб?! Или се зазиждам… Нина Стефанова
30.07. Когато искам да избягамговоря си с дядо.Обикновено го питам за времето.Ще вали, казва той,ако хапят мухите.Ако е пълно със звезди небето,на жега е.Когато ми е мъчно,търся дядо.Обикновено ми разказва за времето,когато лимонадата я затварялив бутилка от литър със тапа.Когато съм щастлива,поглеждам към дядо.Очите му са Вселени.В тях намирам спокойствие.Тогава си спомням,че дядо го няма.И…