Етикет: чиклит

16.01. В разрухата на делника една цигара спира времето. Високо над прозорците димът разкъсва мислите, а в пепел се руши горчилката от скритото. Хортензия Маркова

15.01. Гледаш матовата светлина на лампата – там, където хаосът отстъпва по твое решение и се възцарява покой. Би могъл да се възцари. Затваряш очи, лампата все още съществува, има те в крехкия кръг от светлината й. Навън уморени коли прорязват тишината. Обичаш такива нощи. Утрото обикновено е банално. Ина Иванова

14.01. А можехме да сме на дъното на топлото море, в косите на коралите… Уви, в ада на камъните сме обречени да сме чакъл. Ева Ковач

13.01. Душата ми е като старо стълбище. Забравиха да назначат чистачка. Стар вестник, хартийки от бонбони, огризка от ябълка. И фасове, много фасове. Ако се обърнеш, там, горе, е светлината. Но стълбището слиза все надолу. Светлана Джамджиева

12.01. – Да не събудим децата – като думи на ухо шептят снежинките плоски и трупат закръглен смисъл, топящ се, но не като фондю от сирене, а като нас Мария Боришева

11.01. Очите ми те търсят, но не виждат. Умът ми те прогонва от Душата, но не я открива. Единствено ръцете ми свободни са, но не помръдват, вкопчени в безвремието, защото… Паметник съм аз на свободата, след която се погубихме в различни светове. Ти така поиска. Временно. И лицето ми покри. Мария Мира Христова

10.01. Широко затворени очи – широко затворена душа. Очевидното е функция на душата, не на очите. Мнозина гледат, но не виждат. Лилия Русева

09.01. Балерината изправи снага, излезе от ъгъла, отърси мъката и направи поклон. Светлината, отначало само край усмивката й, постепенно заля мрака. Люба Батембергска

07.01. Носиш пръските кал от света като бели точки на рокля. Мария Щурова