Деница Минева
13.08. Паяжина, камък и треваилипрозрачен плащживот на твърдосттадаряваи в нишки светлинапленява тези бодли и онези цветя да ги опази от нощта – капани на греха Деница Минева
13.08. Паяжина, камък и треваилипрозрачен плащживот на твърдосттадаряваи в нишки светлинапленява тези бодли и онези цветя да ги опази от нощта – капани на греха Деница Минева
10.08. Не е лудост Споделих ти нощ. Подарък, който утре не важи. А силно го държа в ръцете си. Люби ме… Люби ме! Харесва ми. Изтръпвам… Елена Георгиева
08.08. Когато черното е цвят Заспуска се нощта по жартиераналива цвят в чорапа на съня ти„предай оттатък“шепне ти измерва те по светлия остатъкв утрото на кожата ми-цзъннн-една карфица от корсета на средно сивото ни всекидневносваля кройката…самоясваля Анна Мирчева (ami)
06.08. Подреждам се. Парченце от душата. Парченце от тялото. 2 сантиметра надясно. 14 сантиметра наляво. Пространства ли правя за теб?! Или се зазиждам… Нина Стефанова
05.08. Погали ме, направи ми плитка на косата… Нарисувай нещо на гърба ми…Сърце…Не, нарисувай ми черешиЛетните, полуделите, узрелите череши… За да пратя любовта, заедно с озарилата ме светлинаНагоре, към небето.Аз я имам, но за да озари и разкраси и другите сърца. Нора Иванова
04.08. Ха… Ти си тук?В началото не те забелязах… Толкова си хубаво!И с хората е така…А е добре да се забелязваме. Навреме. Галина Енева
03.08. Завръщам се… от своето далече… Домът ми е приют за сълзите на небето. Разруха… Закъсняла нежност… Ограбена Вселена… Останала една стена, над която Облаците са постеля… Временни наивници сме хората, играчки със батерии…Оглеждам се в прозорец без стъкла…Над главите ни единствен покрив… е небето… Недка Ананиева
01.08. Май това ще се окаже върхът, чиято височина се измерва само и единствено с желанието, да го изкачваш отново и отново… Eмилия Луканова