18.09. Голотата на една невидима ВселенаИзпепеляваща! Извиваща! Гореща!Стенание в безлунна звездна нощ.Оголена, а толкова човечна…Пламтяща и разрязвана! Ранявана…от острието огнено на нож…През пясъчни пътеки времето,посипвало е с пепел слабостта,и в голотата ѝ, светът е дърпал стреметона грешното, създаващо животот женската душа… Илияна Колева
16.09. Не можеш да стигнеш вятъра.Но можеш с очи.Да го гониш. Мариета Милева-Чони
15.09. Гониш ме, преследваш ме, а аз няма къде да се скрия. Ти си моята тъмна страна,но дали аз съм светлата?! Лалияна Груева
12.09. Гледам дълго…През стъклото…На камината…Взирам се…Горят на клада…Мислите ми…Мрачни са…Танцувам…Като нестинарка…По тленните останки…На дърветата…Събирам се…В шепа пепел…И…изстивам… Нони
09.09. Денят е щастлив до безумие.Цветята отлитат, прелъстени от вятъра.Аз съм стръкче надеждабез корен. Божидарка Божинова
07.09. Изгубих се в копнежа. Разпилях се по вятъра, за да те открия. В мечтите си. Далечни, близки и желани. Да те докосна. Да пия магията ти нежна. Да се удавя в безкрая. Море…. Робертина Топчиева
05.09. Усмихни ми се. Сега съм нежна. Есента отключва някакъв порив да прегръщаш. Омиротворяваш се и се вслушваш в онези скрити като в стара ракла пориви – да се разстилаш бавно, като обширни житни поля пред някого. И да му бъдеш пътека. Да е толкова тихо, че да не чуваш нищо, освен туптенето на собственото…
04.09. Защо ми трябваше да знам, че под ризата криеш Вселена?Като изследовател рових, вземах проби,опитвах с върха на езика, събирах мед, натежавах …Сега не знам къде да оставя събраното. Обърквам думите, местата и сезоните,навличам спомени, не пускам лятото…събирам две със две и нещо не излиза четири –точно както не видях магарето,затрупано от слама в снимкатаа…
