04.04. Ден първи, откакто те няма.Светът си е на същото място, където го оставих вчера. Съвсем същият глупав, безполезен свят. Пълен догоре, зареден като пушка. Лягам върху изстиналата спалня. Опирам лакти в протритата завивка, а над мене – лампата и два кубика светлина – жълти, жълти до безсмислие. Споменът се мотае в краката ми като…
03.04. Na tatko mi, po povod negoviot rodenden so neizmerna blagodarnost za seta negova bezuslovna ljubov i poddrshka shto mi ja pruzhil vo zhivotot. 14 juli, denot e tvoj Koga vo nokta ke se protnesh so plamen razigran kako klasjeto na Van Gogovite platna, ke zastanesh vo mrakot, ni nashto, znam, togash znam deka denot…
02.04. Ръцете – застинали птици в пейзажа на тялото й. Какво ли би донесъл разнопосочният им полет: приключение или подслон? Мигът, когато… Запечатай ме. Ирина Папанчева
31.03. В една друга реалност капките биха осъзнали своята многобройност и биха се обединили. Под тежестта на техния съюз сивото би отстъпило, за да отдаде място на свежо зеления цвят, от който се ражда живота. Марина Стефанова
30.03. Имаш ли куража да се вгледаш? Мислиш ли, че гледката ще понесе на крехкия ти стомах? Ще издържиш ли да изровиш най-дълбоките ми кошмари, да чуеш как е крещяла душата ми раздирана от собствените ми демони? Hija Del Caos
28.03. В сърцето на ябълката – семенцето на живота.Да бъда жива, в това вярвам. Да бъда жива и да бъда с теб. Само това е важно в целия прокълнат свят.Да бъдем живи и да бъдем двама в сърцето на ябълката. Илеана Стоянова
27.03. Отражението сънува създателя си. Мечтае да е истинско. Бленува. И аз съм само отражение на идеалната. Изглеждам, но не съм каквато искам. Несъвършена, недовършена, непостоянна съм. Бледнея, тръпна, гъна се и се разпадам. И се надявам някой да открие красота в неидеалното… Светлана Тодорова
26.03. Var olmamızın sebebi sadece çoğalmak olsaydı, hiçbir şey bu kadar muhteşem olamazdı. Adam mıdır kadını mutlu eden veya kadın mıdır dünyasını adama veren… Yoksa sadece bir öpücük müdür en içten gelen zevki anlatmak için gereken… Nesrin Kose
25.03. В мен живеят едновременно всички жени от моето семейство. С техните очи, мечти, забравени копнежи и хромозомни тайни. Те ме прегръщат с хиляди невидими ръце, за да не се чувствам напълно сама… но не могат, и не могат да разберат защо искам да приличам на някой друг. Йоана Мирчева
