Етикет: веселин боришев

15.04. Върховетеса подножияв нозетена детето ти Петя Ташева

  14.04. Разбиваме илюзии от истини, преплетени с мълчание и гняв. Жестоки са лъжите непринудени, те падат като маски след вълшебен карнавал. И някак се изправяме от провала си, но тъжен е живота след това, че хората далече са от себе си, далече са от истинските си лица… Разбиват се на парченца душите ни, с…

13.04. Ще се събудя гола като в еротична фантазия. Ще съм намазана с шоколад, сметана, мед, покрита с череши, банани, полята с шампанско. Ще се събудя като фантастична, еротична торта, предизвикваща диабет и сърдечен удар. Ще се събудя като от най-горещ еротичен сън в розово и червено. Сън с опънати нерви като жартиери върху сочно…

12.04. …и когато те пусна в Рая, яж ябълки и мълчи… Детелина Пинева

10.04. Аз помня, как всяка сутрин се събуждаше до мен – аз помня гладкостта и аромата на заоблените ти изящни форми, обсипани с бенки, наподобяващи съзвездия, как слънчевите лъчи пронизваха мрака на стаята. Аз помня, а трябва да забравя… нека подменя щорите. Дария Скайларк

09.04. Познавам дъха ти, вярвам в допира ти, остани до мен. Лияна Панделиева

08.04. Сядам да пия ракияНаоколо – пълно с мъртвиБаба ми реже туршияДядо присяда на хълбок. Гледам, пристигат и тия,с моите спомени млади.Сядат до мене да пият –останали сме приятели Ето ги и враговете ми, дето горчиво се мразехме!Идват със страховете,в които заедно газехме Скоро ще съмне и всичкиКато зимен дим ще се пръснатСъседа, събрал наръч…

07.04. ПАЛАЧ Парченцата стъкло между зъбите засилват горчивия привкус докатопринасям в жертва седемнадесет невинни листенца бучинишв съзаклятие с бедрата сиотказвам да коленича пред необратимото Последните вдишвания невъзможни за преброяване потъват дълбоко в отварата исе прераждат в капки кръвПоследните удари на отегченото ми сърце заглъхват задушени сред безмълвната агресия на останалите ми месаи се сливат с…

06.04. А откъде знаеш, че съм истински?Не си ли?Е, съм, ама дори и да не бях, нямаше да ти кажа, нали така? Яна Ангелова

05.04. Хвърленият камък разплиска страховете. Той затвори очи и прошепна заклинанието! Чу се шумът на пустотата. Мария Лалева