Мариана Петрова
30.11. Хаотичен жест, утаил се от реда човешки, измисля си парчета мисъл в скрита свобода… Превръща се в пътуващи несъвършени чувства, докоснал времето и на гордостта ! Мариана Петрова
Категория: 11
Велислава Георгиева
29.11. Дървото, което трябваше да разпали огънятсега лежи в калта. Велислава Георгиева
Силвия Крумова
28.11. Бях простил на всяка една от тях. На нея най-вече. За раните. За болката.За излъганото доверие. За лъжите.За думите. За любовта хвърлена на вятъра.За времето дадено на нищото. Бях се научил. И бях приключил. С миналото. Бях заключил вратата. Хвърлил ключа. Спуснал завесите. Бях продължил и бях приел настоящето, но тогава дойде бъдещето. И…
Митошка Алкова
27.11. Всичко солидно се стопява. Личността избледнява и пропуква от слънчевите лъчи. Преливат в мираж спомените и потайни химери пред погледа на пътешественика. Прераждат се в роса наивността инощната целувка върху пръстите на смелия. Уви! Тази пореста солидност като остров в остъкления поглед на умиращия. С прилепнало затворени очи гледаме как се замъглява пред съзнанието…
Анна Шопова
26.11. Завесата се спусна, горещината ни заля, стените лепнеха, прозорците стенеха.Въздухът се тръшна върху плата с всичките си 100 нажежени килограма. Продължавахме да си представяме, че споделяме със звездите. Анна Шопова
Любомира Димов
25.11. Леглото е твърде голямо за един. Живота е твърде малък без любов. Любомира Димов
Анна Николова
24.11. Довиждане, любима!Напускам те и казвам чао.Сърцето ти разбива се, аз зная.Ала, прости ми, повече не мога да ти дам.Лутам се, умирам, бягам пак, унищожен.Но ти, остани си все така красива, някой друг ще те обича, някой като мен. Анна Николова
Мая Нарлиева
23.11. Ако бях се родил снежнобял,може би бих препускал в небесните ниви.Бих помолил самия Дедалда слепи и за мен две крила полуживи.Бих могъл да пребъда в Пегас,рой звезди да събуждам, когато политна…Ще дочакам и аз своя час,в който някой поет черен ат да обикне. Мая Нарлиева
Алани Мени
22.11. СПОМЕН Прозореца ми на душата,отдавна гледката смени,стоят следите по стъклата,последни стапят се стени. Наднича спомен през душата,оставил белег нежно скрити цвят се плисва по стъклата,по черно-белия му шрифт. Навярно идвам да узная,дали отново те познах,от спомен, мъдрост да извая,сега, тогава, Съм и бях! Алани Мени
Виктория Баръмова
21.11. Дават го да завали…! В душата ми – от тази сряда до идната неделяОткъде са сигурни във датите…Дано, все пак периодът е неверен! Щели силни ветрове да веят, да прекършват дебели клони реки в морето ми да се излеят, и небето в мен да се изрони! Душата ми, открита е за всичкиНе виждате ли…
