Категория: 01

21.01. Това е просто любов. Анонимна

20.01. Но кой си ти? Позна ли себе си зад сенките на Илюзията? Колко тъжно е сляпото ти самодоволство, украсено с колосана бяла панделка. Тя виси като въже на шията ти, но ти не съзнаваш, че сам си подписал собствената си смъртна присъда. О, колко жалко е да си мъртъв преди изобщо да си живял!…

19.01. Дограмата прилепна плътно и остави студа и градската глъчка отвъд. Капки пот избиха по стъклото. Умора, напрежение, облекчение… – Не, конденз, скъпа, никаква романтика. – срита сърцето ми мозъкът. Придърпах завесата, за да оставя целия свят пред прага на моя свят. Остана само процепът, който не допускаше връзката помежду им да се прекъсне докрай.…

18.01. Семената над белия сняг скланят глави според вятъра. Гергана Димитрова

17.01. Симетрията, онзи признак за съвършенство. Идеални линии, огледални части, срещат се рядко, но са винаги красиви, примамливи, изкусителни. Не смееш да ги докоснеш, за да не нарушиш съвършеното творение на природата или нечий завиден талант. И все пак, да благодарим, че не всичко е така идеално, защото само така можем да оценим красотата, която…

16.01. В разрухата на делника една цигара спира времето. Високо над прозорците димът разкъсва мислите, а в пепел се руши горчилката от скритото. Хортензия Маркова

15.01. Гледаш матовата светлина на лампата – там, където хаосът отстъпва по твое решение и се възцарява покой. Би могъл да се възцари. Затваряш очи, лампата все още съществува, има те в крехкия кръг от светлината й. Навън уморени коли прорязват тишината. Обичаш такива нощи. Утрото обикновено е банално. Ина Иванова

14.01. А можехме да сме на дъното на топлото море, в косите на коралите… Уви, в ада на камъните сме обречени да сме чакъл. Ева Ковач

13.01. Душата ми е като старо стълбище. Забравиха да назначат чистачка. Стар вестник, хартийки от бонбони, огризка от ябълка. И фасове, много фасове. Ако се обърнеш, там, горе, е светлината. Но стълбището слиза все надолу. Светлана Джамджиева

12.01. – Да не събудим децата – като думи на ухо шептят снежинките плоски и трупат закръглен смисъл, топящ се, но не като фондю от сирене, а като нас Мария Боришева