03.05. Мръсно е.
И не изчезва.
Много цигари.
Много.
Много.
Чашата за виното от мивката.
Пепелника от балкона.
Някакви си там розови сърца.
Прибирам ги.
Изхвърлям ги.
Прибирам ги.
Излишни са.
Студено е. Парно?
Порно?
На кой му пука?!
Стъклото и пластмасата
струват еднакво.
Мирисът на какао
от тъпата свещ
да изчезне!
Сега!
Веднага!
Телефонът трепери.
Или ръката трепери.
Забравените хапчета,
които
никога
повече
нямаше
да
потрябват.
Потрябваха.
Бъбреци.
Черен дроб.
Второстепенно.
Неважно.
Или важно?
Огънят печели.
Предаден.
Заобиколен.
Отишъл.
Решил.
Помислил.
Скрил.
Знаещ какво.
Предвидил.
Не
му
пука.
Тежест.
И от двете страни тежест.
Различна тежест.
Някакви си там сълзи.
Неромантични сълзи.
Сополи.
Стягане.
Едната възглавница
ще остане
неизпрана.
Ненужна.
Набедена.
Предубедена.
Никой да не ляга там.
Едната половина
ще остане
сиротна.
И така да е.
Така ли да е?
Да, да, да!
За много години, любими!

Петя Дикова