04.05. „Значи все пак пролетта дойде“, установявам напук на една част от себе си, която очевидно е забравила, че сезоните се сменят. Но дръвчето в съседния двор е нацъфтяло в бяло сякаш за една нощ и не оставя грам съмнение, че и тази година пролет ще има.
Прибирам се от терасата и затварям само комарника, защото отвън идва топло и е хубаво. Сядам на леглото, а утринното слънце огрява краката ми, обути все още в пижама и домашни чехли. Не бързам.
Дълго се проточи моята зима, макар и мека. Бедствия не преживях, само безкрайна поредица от мрачни дни.
До днес, до тази сутрин.
Топлината и нежните бели цветчета, макар и в съседния двор, са неоспоримо доказателство, че зимата ще си ходи. Ако не тази, то друга сутрин. Не бързам.
Катерина Чочова
