Женя Христова
10.09. Избуяла трева съм в полето. Дъжд ме вали и вятър ме вее. Но ще поглеждам небето додето в мен любовта все още живее ! Женя Христова
10.09. Избуяла трева съм в полето. Дъжд ме вали и вятър ме вее. Но ще поглеждам небето додето в мен любовта все още живее ! Женя Христова
09.09. Денят е щастлив до безумие.Цветята отлитат, прелъстени от вятъра.Аз съм стръкче надеждабез корен. Божидарка Божинова
08.09. Връщам се от някъде далече…Откакто бях последно тук отмина много време…Гледам всичко запустяло, сиво…И гърдите яростно туптят…Няма вече детски смях, игри и забележки…Сълзи се стичат по страните ми,иска ми се пак да съм дете.Пак тук с трепет да се върна,с голям букет в детските ръце… Тръгвам си, училище любимо,отивам някъде далеч…Някой ден пак ще…
07.09. Изгубих се в копнежа. Разпилях се по вятъра, за да те открия. В мечтите си. Далечни, близки и желани. Да те докосна. Да пия магията ти нежна. Да се удавя в безкрая. Море…. Робертина Топчиева
05.09. Усмихни ми се. Сега съм нежна. Есента отключва някакъв порив да прегръщаш. Омиротворяваш се и се вслушваш в онези скрити като в стара ракла пориви – да се разстилаш бавно, като обширни житни поля пред някого. И да му бъдеш пътека. Да е толкова тихо, че да не чуваш нищо, освен туптенето на собственото…
04.09. Защо ми трябваше да знам, че под ризата криеш Вселена?Като изследовател рових, вземах проби,опитвах с върха на езика, събирах мед, натежавах …Сега не знам къде да оставя събраното. Обърквам думите, местата и сезоните,навличам спомени, не пускам лятото…събирам две със две и нещо не излиза четири –точно както не видях магарето,затрупано от слама в снимкатаа…
02.09. Сред лилави среднощни треви,с ветровете на лятото луди,тихо август усмихнат вървии с целувка светулките буди. Patrizzia
01.09. И днес морето както винаги се втурна към брега. Намери само следите на човеците и един замислен чадър. Педя след отминалото лято…Отдъхна си, погали нежно пясъка, заличи стъпките – до другата година. Педя след отминалото лято и на крачка от студа… Геновева Дикова