Лилия Драганова

By VBorishev

21.07. Аз съм три неща.Нежност, любов и красота.Отдай се на желанието, моментът е сега.Усещаш ли как прелива помежду ни страстта? Лилия Драганова

Инна Николова

By VBorishev

20.07. Старозаветни зидове ни делят от чуждото. Каменни градежи бранят своето. „10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му…“ Дебелите дувари крият сенките на мъртви предци. Паяжините на паметта пазят ничия земя. Отче наш, палачи и жертви няма как да знаят, че мрежата ще…

Едит

By VBorishev

18.07. Казват, всичко случва се с причина. Отпускам се в потока. Чиста, неподправена и гола. Искам пак да съм дете, отново да се смея. С отворено сърце да гледам на света и спомени да нямам, нито да тъжа. Отпускам се, просто спирам. По кожата ми още има дим. Прегръщам се, отпивам, виното замайва ме. Причина……

Станислава Петкова

By VBorishev

17.07. Шайбата помни стари номера, слушалката – ръце и гласове на хора, с които днес няма как да се свържа. Не ги познавате, няма и как – дали и те са се познавали остава неясно, като преплитане на разговори. Чували са думите ми, чувствали са ме, а гласовете им са ме милвали през античния симпатичен…

Лилия Заякова

By VBorishev

16.07. Не скачайте във кладенецасъс съчки го покрихотровната вода пречистваднес на душата не ѝ трябванито стихни бяла мисъла вход към долната земяи любопитство. Лилия Заякова

Дона Делова

By VBorishev

15.07. Сънят на невинните тихо се вмъква през тънкия процеп между вчера и утре, спира за миг, колебливо пристъпва, после кротко кълве светлината на утрото. Дона Делова

Кина Маринова

By VBorishev

14.07. Мое синьо-зелено море,ще запазиш ли нашите стъпки?Или вятърът ще ги спреи тълпата след нас ще ги стъпче? Мое бурно и тихо море,ще запазиш ли нашия шепот?Или тайните ще разнесепак нахалният вятър-проклетник? Мое силно и нежно море,ще запазиш ли нашата обич?Пак налято дано ни сбереш,да отмиеш с вълни таз’ тревожност. Мое властно и вярно море,ще…

Меган Костова

By VBorishev

13.07. Чаршафи. Секс. Любов. Тела. Закуска. Изгрев. И кафе. Горещи длани. Тишина. Две стрелки… Забързан ден. Обрат… Умора. Терзания. И само говора смутен. Между студените панели. Само те. … И тракащи стрелки. И обич… Обичта по две… Меган Костова

Надя Панкова

By VBorishev

12.07. Страхувате ли се? Страхувате ли се да полетите? Да, мечтите винаги са на високо. В небето. Така казват поетите. И докато се боим, че корените ни и навиците, ни дърпат надолу, и ни пречат да ги достигнем, истината е друга. Началото на пътя към тях боли повече.Ударът в гърлото от бодливата тел на действителността…