Лилия Драганова
21.07. Аз съм три неща.Нежност, любов и красота.Отдай се на желанието, моментът е сега.Усещаш ли как прелива помежду ни страстта? Лилия Драганова
21.07. Аз съм три неща.Нежност, любов и красота.Отдай се на желанието, моментът е сега.Усещаш ли как прелива помежду ни страстта? Лилия Драганова
20.07. Старозаветни зидове ни делят от чуждото. Каменни градежи бранят своето. „10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му…“ Дебелите дувари крият сенките на мъртви предци. Паяжините на паметта пазят ничия земя. Отче наш, палачи и жертви няма как да знаят, че мрежата ще…
18.07. Казват, всичко случва се с причина. Отпускам се в потока. Чиста, неподправена и гола. Искам пак да съм дете, отново да се смея. С отворено сърце да гледам на света и спомени да нямам, нито да тъжа. Отпускам се, просто спирам. По кожата ми още има дим. Прегръщам се, отпивам, виното замайва ме. Причина……
17.07. Шайбата помни стари номера, слушалката – ръце и гласове на хора, с които днес няма как да се свържа. Не ги познавате, няма и как – дали и те са се познавали остава неясно, като преплитане на разговори. Чували са думите ми, чувствали са ме, а гласовете им са ме милвали през античния симпатичен…
16.07. Не скачайте във кладенецасъс съчки го покрихотровната вода пречистваднес на душата не ѝ трябванито стихни бяла мисъла вход към долната земяи любопитство. Лилия Заякова
15.07. Сънят на невинните тихо се вмъква през тънкия процеп между вчера и утре, спира за миг, колебливо пристъпва, после кротко кълве светлината на утрото. Дона Делова
14.07. Мое синьо-зелено море,ще запазиш ли нашите стъпки?Или вятърът ще ги спреи тълпата след нас ще ги стъпче? Мое бурно и тихо море,ще запазиш ли нашия шепот?Или тайните ще разнесепак нахалният вятър-проклетник? Мое силно и нежно море,ще запазиш ли нашата обич?Пак налято дано ни сбереш,да отмиеш с вълни таз’ тревожност. Мое властно и вярно море,ще…
13.07. Чаршафи. Секс. Любов. Тела. Закуска. Изгрев. И кафе. Горещи длани. Тишина. Две стрелки… Забързан ден. Обрат… Умора. Терзания. И само говора смутен. Между студените панели. Само те. … И тракащи стрелки. И обич… Обичта по две… Меган Костова
12.07. Страхувате ли се? Страхувате ли се да полетите? Да, мечтите винаги са на високо. В небето. Така казват поетите. И докато се боим, че корените ни и навиците, ни дърпат надолу, и ни пречат да ги достигнем, истината е друга. Началото на пътя към тях боли повече.Ударът в гърлото от бодливата тел на действителността…