17.07. Шайбата помни стари номера, слушалката – ръце и гласове на хора, с които днес няма как да се свържа. Не ги познавате, няма и как – дали и те са се познавали остава неясно, като преплитане на разговори. Чували са думите ми, чувствали са ме, а гласовете им са ме милвали през античния симпатичен телефон. Обаче вече не. Не долавям шепнат ли или крещят в своите паралелни светове. Няма връзка. Набирам и нищо. Не дава заето, но нито със стотинки, нито със сълзи мога да вдъхна тяхното „Ало, ти ли си?“. Липсват. 5-4-3-2-1-0… Дочуване.
Станислава Петкова
