11.03. Сумрак. Сенките се удължават. Електрическият ключ е с изтръгнато сърце. Той беше създаден за друго, но сега трябва да намери сърцето си и да изпие чаша вълшебна светлина. Изпие ли я, крушката, висяща на тавана веднага ще го обикне. И ще настане такъв живот… Юлия Дивизиева
10.03. празната чаша празно сърце… пие бавно, вдишва зима, глас на стъпки в снега… песен някой да налее Весела Калеева
09.03. Ти се събличаш като на лекар. Тази мисъл се счупва в душата ми. Лили Първанова
08.03. Тя се е подписала, драснала е няколко черни косъма върху сапуна, който не използвам, но ще пазя в музея на илюзията, че ми липсваш. ДНК-ото ще ме отведе в Африка, където има още много чернокъдрави.Теб те няма, а сапуна го изхвърлих онзи ден. Есме
07.03. Душата ми е сън. Душата ми е мляко. Прясно. Полепнало по горната устна. Възглавница за нечий дом. Студени чаршафи или топла завивка. Остър планински връх. Заскрежен. Полускрит в облаци. Душата ми е манта. Тишина в сумрака, която виждаш. Завързана във времето. Зорница Петрова
06.03. В 3:20 следобед, докато седеше пред компютъра и се опитваше да работи, но всъщност чакаше утре заради рождения му ден, получи fire message. За три минути и двайсет секунди адреналинът я отвя през три преки от офиса и звънеше на пожар на “Папазови”. Женски глас й отговори, че Магьосникът не е вкъщи. Представи се…
05.03. Тя е създадена, за да озарява. И денем и нощем. Тя блести и в добро и в лошо. Напрежението я краси. Чуплива е, но държи. Държи, докато някой не я начупи. А счупеното се не лепи. От парчета полза не търси. Всеки я иска цяла. Затова пази я до края. И не я пипай…
04.03. Арматурата на смисъла е в догонването. Докосването не се случва – бетонът е пропукан и на места прозирен, също като погледа ти. Заключени в стягата на радостта: това достатъчно ли ти е? Арматурата на смисъла е в общото, което не идва. Не идва. Не идва. На негово място – повик, взор, крачка, полет. Диана…
03.03. В замъгленото огледало на спомените дъхът прокарва пътека. Не искам да оставям следи върху чаршафа на вчера. Но бъдещето е огледало за обратно виждане. Каквото е било, ще бъде. Разпиляно в капка туш сърце. Мира Баджева
