18.02. Когато котката лежи, небрежно опънала тяло, е толкова приятно да я гледаш! Лежащата котка излъчва уют. Излъчва спокойствие, царственост и красота. Дори сам Бодлер е признал тази нейна божественост. Автентичност на сурови инстинкти и елегантност, съчетани с жестокост на хищник, с рефлекси на ловец, с импулс на убиец. Харесва ми как котките сами избират…
17.02. Безжизнени очи на пощенски кутии, изпразнени от смисъл, очакващи писма, които няма кой да пише, ни кой да прочете. Ралица Ковачева
16.02. Kleca oproštaj nad podlim ostacima podvale zloba je korijen pod moj prozor podmetnula i crnu vranu opomenu iz hada što grakće pogledom pratim ostatke hira bijednih pravila ali jedan pokret vile i ples iz spokoja kandže će joj polomiti Tatjana Vujović Kostić
15.02. Името й е Голгота (преди Спасителя й). Черни са въжетата на котвите забити от всеки грешник, драпащ да я достигне. Да изхвърли тежестта си. Да забрави безсилието си. Да забрави. Да! И само тътена остава да бумти от стъпките на неродените. Само те са невинни. Юлия Шавулева
14.02. Дълго чаках. Трябваше да минат много столетия, за да падне каменната плът от крилата ми. Не можех да я видя как окапва под тежестта на времето – отредено ми е да гледам към земята, за да не се залъгвам от разни полети в небето. Болезнено усещам само как някое парче се откъртва, а после…
13.02. Заменям всеки залък и кокал, получен наготово, за свободата да ги хвана сам, в полет, в битка, дори с цената на гладни зими. Пролетина Славейчова
11.02. Любовний танець хромосом, цiлуються i зплiтаються, а в кiнцi…як глянеш: пiдеш на схiд – зберуться разом, на захiд – розлучаються. Ось така гра, кожен сам вибирае куди йти! Iрина Мельнiкова
10.02. Викът на рибата е като „Викът“ на Едвард Мунк. Той не може да се чуе. Може да се види. Лилия Илиева
