28.02. Tankar går runt i sin fyrkantiga vändcyrkel och målar om grå färger i en smaklös vintersaga. Sådana tankar som är intrasslade och förvirrade och stoppar alltid vid en korsning. Där tar de en paus, en djupt andedräkt, för att ta sen en tydlig kurs mot Öster där den uppgående solen skriver om den mest…
27.02. Всяка вечер разлиствам краката ти докато коленете получат онзи небесен цвят примесен с лилави оттенъци ти си моят пурпурен залез в който аз се разбивам заровил глава дълбоко в сърцето ти наместо да полетя циментът има пясъчен вкус но го разбират само мечтатели Велислава Кандова
26.02. Enjoy Your HellУмирашв рутината от недрата на бедрата й Кристина Димитрова
25.02. Какво е „ден“ след толкова безсъние? Утрото ме пресреща като престъпник. С охулено от вятър слънце – кръвясало око в синка, наречена небе. Със свят, който ревматично срича себе си. Сутрин е, вали. Не е нужно снегът, причакал ме зад ъгъла посред октомври, да бъде изключителен, за да пренесе небе до раменете ми. Старото…
24.02. Промоция! Продавам сърце. Младо, жизнено, любящо. Голямо колкото юмрук, но силно колкото хиляди. Топло. И винаги отворено. Парадокс е, че човек побира само едно сърце, но сърцето може да вмести милиони хора. Затова продавам моето – уморих се да предлагам дом на бездомници, които търсят само гара. Уж домът е там, където е сърцето,…
23.02. Поемам си въздух, за да изляза. От сигурната самота зад защитните решетки, през хладния сумрак към приглушената светлина на деня. Там, където минувачите крачат по улиците на мястото, наречено живот. С малки, несигурни стъпки в делника поемам и аз. Светла Чимчимова
22.02. Самотата – отпечатък от неподходящи срещи. В очакване на включване на следващи, с които за миг ще бъде „Еврика“. Ще светне лампата на душата. Ще огрее настоящето. Ще примигне за бъдеще. И ще бъде ден. Докато съмне. Телефоните са заредени. Няма нужда от повече. Свързани в мрежата. И стената ни. Общата. Миролюба Бенатова
21.02. Помислиха си, че умират и това ги изпълни с трепет. Точно преди снегът да падне върху очите им бяха чули реплика от разговора на двама минувачи: „Като умираш, виждаш бяла светлина!“. Те не знаеха защо са поставени на това място и какво чакат, но сега всичко им се изясни. Теготата да не могат да…
20.02. И днес не мога да си обясня как ме застигна онази невидима мекота и топлина, която той беше скрил дълбоко, толкова дълбоко в себе си, че сам дори не съзнаваше нейната пагубна сила върху бронята му на неразбран поет. Един поглед беше достатъчен да погледна отвъд бездната и да видя, че там беше вечно…
19.02. Очакване! Очаква те да я докоснеш и да се слееш с всичките си сетива! Очаква те с всяка част от кожата… да я изпиеш! И е силна! И е твоя! Александра Гинева
