21.02. Помислиха си, че умират и това ги изпълни с трепет. Точно преди снегът да падне върху очите им бяха чули реплика от разговора на двама минувачи: „Като умираш, виждаш бяла светлина!“. Те не знаеха защо са поставени на това място и какво чакат, но сега всичко им се изясни. Теготата да не могат да помръднат години наред, да търпят скитниците да заспиват в краката им нощем, врабчетата да хапват червеи в скута им денем, тийнейджъри да ги боядисват със спрей, минувачите да ги забелязват рядко – всичко това придоби смисъл. Трябвало е да са точно тук, през цялото време, да служат на околните мъчаливо и търпеливо, за да получат дара на времето – всепоглъщащата, успокояваща бяла светлина.

Иванка Могилска