21.10. Голгота
Беше мълчание мъжко и ръбесто,
нервно, ядосано, нетърпеливо.
Сгънах го с дрехите и го преглътнах
в тъмното, бавно и предпазливо.
Дразни ме всичко – усмивката, погледа.
Той – вариация на свободата.
Гладно, нахално, зъбите търсеха
ябълка – от ръката му.
Лъгах небрежно и без усилие,
дълго, предзимно и некрасиво.
Синьо по шията, черно по ъглите,
а на върха на езика – горчиво.
Лъскава диря белязва чаршафите.
Още – бодливо мълчание в тъмното.
Охлювно, голо и самодостатъчно,
тръгва сърцето ми сутрин по стръмното.
Таня Тодорова
