Валерия Георгиева

By VBorishev

25.12. Вървиш по път залян от мечти. Гледаш хора… зли, добри. Спомен, пролука от детските дни. Кога успя детството да изгори? Седнах на тротоара отчаян, самотен. Изведнъж забелязах надпис страхотен “ Стани и следвай своите мечти! „ Валерия Георгиева