Росилина
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
23.12. Усещам се твоя… Изгнива стрехата и влагата ръфа домашния праг. Все още красив е мъртвият огън. Сълзата ми пърха по крехките клепки на смачкана роза. Вливам се в кръвта на врабец. Росилина
04.12. Снежинките черния свят ще замрежат.Затрупват ме, даже без да забележат.И стъпките вече не помнят адресите,не знаят, не знаят, не знаят къде си те.Денят ти се влачи с краката си къси.Не сняг, а объркване ситно се ръси.На гости си ходят, клюкарстват етажите,къде си, се питат и чудят се даже те.На мен ми е мъчно и…
03.03. В замъгленото огледало на спомените дъхът прокарва пътека. Не искам да оставям следи върху чаршафа на вчера. Но бъдещето е огледало за обратно виждане. Каквото е било, ще бъде. Разпиляно в капка туш сърце. Мира Баджева
13.02. Заменям всеки залък и кокал, получен наготово, за свободата да ги хвана сам, в полет, в битка, дори с цената на гладни зими. Пролетина Славейчова
04.01. Белая пустошь. Будто лист, на котором мы пытаемся написать новые слова, но со своими старыми правописными ошибками. Каждый шаг, оставляет след. Недолговечный как вчерашний снег. Наталия Недялкова