Мария Митева
01.10. Поредна нощ, преминаваща като товарен влак през съществуването му.Пак нямаше да се спи, главата го цепеше, а очите му пареха. А малкото същество се дереше с пълен глас. Като че цялото страдание на света напираше да се излее върху му между устенцата на месечнотобебе. И всъщност беше така. Цялото страдание на света. Защото неговият…