29.08. Навън пак е мрак
И стоя на прозореца, загледана в луната
И мечтая да докосна аз звездите
Не бързам да порасна,
Искам аз да съм дете.
Мечтите са в мен, мечтите за небето и луната,
За морето и пясъчните игри.
Колко красиви са дните на едно дете,
колко разнообразен е живота в тези дни.
Не искам да пораствам, не, не искам,
детските игри да се превърнат в работни дни
И невинните бели да решават съдби .
ДЕТЕ, дума мила и добра,
Дума красива и обичана…
Красиво е, красиво е това
И не искам да пораствам, не, не искам, но уви…
мечтите се превърнаха в спомените, игрите в работни дни,
а невинните бели … РЕШАВАЩИ СЪДБИ.
Кристиана Черпъкова
