05.07. Чуждият
очаквам до утре
докато бавно
събличам миговете на отсъствие
животът на последния етаж
е мансарда
от оптични илюзии
нощта е регистър
на затворените ми устни
докато Ал Жаро
приглушено нашепва
за синя луна
а аз прегръщам в съня си
Роденбах
и мисля за изгнанието
на Албер и Елена
и изобщо се чудя има ли смисъл в това.
Бойка Денева
